Даниела Митева, изпълнителен директор на Агенцията по вписванията: 

2009-01-29 16:56 

Даниела Митева завършва право в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Специализира немско право в института „Германикум“. Работила е като адвокат и като консултант по юридически въпроси към НПО. Била е зам. изпълнителен директор на Агенцията по вписванията. 


- Г-жо Митева, година след старта на Търговския регистър изчистени ли са проблемите?
- Максималист съм и трудно казвам, че всичко е наред, но с гордост мога да заявя, че година след старта имаме отлично работещ Търговски регистър. 

- Как ще става служебното отписване на фирмите, които не са действащи, но не са и обявени за закриване?
- След края на 3-годишния период за пререгистрация фирмите, за които не са подадени документи, ще бъдат заличени служебно. Преди това ще бъдат назначени лица, които да извършат проверки на имуществото им. След това ще изпращаме призовка за изплащане на таксата, която собствениците им дължат на Агенцията по вписванията. Няма да има автоматично заличаване, а процедура, която ще струва петорно по-скъпо, ако го направи държавата. Затова чрез вестник „Класа“ искам да призова: Закрийте си фирмите, които не работят, защото, ако те бъдат заличени служебно от държавата, това може да ви струва поне 1000 лв. 

- Защо се бави завършването на имотния регистър?
- В България след Освобождението през 1889 г. е въведена персоналната система на вписване на актовете на имотите, които подлежат на обявяване и заличаване. Това означава, че на съответното лице се води какъв имот притежава и каква е неговата собственост. През 2002 г. бе решено да се премине от персонална система към реална система. Тоест да се създаде имотен регистър в България. Това означава, че се вписва имотът и като данни към него – лицата, които във времето са били собственици или са имали договори за наем или възбрани. Това позволява да се види цялата история – от създаването на имота до настоящия момент. За реализирането на идеята за преминаване от персонална към реална система е взет заем от Световната банка.
Това не е процес, който може да приключи за една, две или пет години, защото ние имаме информационна система у нас, която действа от 1996 г. Оттогава насам всички данни се въвеждат в електронен вид. Информацията от посочената година назад – вие знаете, че ние съхраняваме документи за 100 години, не е въведена в системата. 

- Какво означава това - че ще имаме пълен имотен регистър след десетилетия, когато въведем всички данни?
- Да, така е. Ще имаме имотен регистър тогава, когато всички актове, които се съхраняват в нашите служби, се въведат в информационната система. Така с натискането на един клавиш ще може да се види цялата информация за даден имот. Тоест няма забавяне при създаването на имотен регистър, защото става дума за процес, който продължава. През последните две години той се развива много интензивно. От 2006 г. насам ние създадохме информационната система. Тя ще е базата, върху която ще стъпи имотният регистър и ще позволява да се прави справка както по лице, така и по имот. 

- Сметната палата обяви, че не може да направи пълна проверка на имотното състояние на министри и депутати, тъй като Търговският регистър не е пълен. Защо?
- Ако трябва да се направи справка за дадено лице в момента, тя се извършва на две части – първо се проверява нашата система от 1996 г. насам дали има прехвърляния на даден имот, и отделно се прави по азбучниците дали има вписвания за времето от 1995 г. назад във всички 113 структури в страната и в актове отпреди 100 години. 

- Какъв е изходът?
- Ние предложихме три варианта. Ако бъдат отпуснати около 100 млн. лв., за 5-8 години регистър ще има. Ако липсват средства, въвеждането на информация ще става по повод сделка. Третата опция е смесен подход – да се намира частично финансиране, за да се покриват разходите за обхващане на атрактивни райони, където има много сделки. В останалите региони регистърът ще се попълва по повод сделка.
 
- Има ли начин при прехвърлянето на информацията от единия регистър в другия да се извършат измами с имоти?
- Никаква възможност няма. Процесът се нарича „миграция на данни“. Тоест информацията от съществуващите регистри се извлича автоматично и се „налива“ в новата система. Не може да има никакво вмешателство или загуба на данни, които вече са въведени. 

- Няма ли опасност при сканирането на старите документи да „изчезне“ нотариален акт?
- Ние вече сканирахме документите от 1990 г. до 2006 г. Процесът е изключително строго регламентиран и грешка не може да стане. Напротив, при преснимането на актове констатирахме, че са допускани грешки от нашите служители – например два акта с един и същи номер. В такива случаи специална комисия прави протоколи и описания, които изключват загубата на нотариален акт. Освен това всеки имот е описан на три места - в азбучниците, в досиетата и в книгите с подвързаните нотариални актове. Информацията се засича от три източника и от различни хора, след което се проверява. 

- Тогава защо наличието на регистър не спира измамите с недвижими имоти?
- Едната от схемите е свързана с т.нар. групи брокери, в които участват „подходящи“ нотариус и съдия. След като въведохме новата информационна система, няма начин на място локално в една служба да се извършват вмешателства. Никой не може да направи корекция по отношение на вписване, което е извършено. След въвеждането на информацията партидите се „запечатват“. Има две упълномощени лица на централно ниво в агенцията, които, ако има допусната грешка, по определени разписани правила тя да се отстранява. Но няма вариант за вмешателство в системата. От началото на тази седмица всички 113 местни структури на Агенцията по вписванията вече са включени в единната информационна система, която е централизирана. Тя позволява общ мониторинг на всички вписвания на територията на цялата страна. Създали сме имотна работна група от 10 души, която ежедневно следи всички вписвания. Това е своеобразна контролна група. 

- Имат ли вашите служители задължение при съмнение за измама да уведомяват МВР и прокуратурата?
- Нашите служители не са юристи – ние сме техническият персонал, който въвежда в системата отразеното от нотариуса, проверено от съдиите по вписванията. Нямаме право на преценка. Каквото ни нареди съдията, това отразяваме. В него и в нотариуса е отговорността за проверка дали сделката може да бъде изповядана и вписана. 


Статията е препечатка от в."Класа" от 29.01.2009 г


Покана за публикуване на годишни финансови отчети за 2009 г